Космически центрове за данни? Мисия възможна
Но допустимо ли е да се случи това?
Изчисленията в космоса несъмнено имат капацитет. При ясно дефинирани и характерни задачи орбиталните изчислителни мощности могат да подкрепят обработката на данни от наблюдаване на Земята, да поддържат далечни галактически задачи и да поемат задания, при които информацията се генерира и употребява непосредствено в космоса.
Но визията, че орбитата може да реши актуалните енергийни проблеми на образованието на AI модели, е, по думите на съоснователя на OpenAI Сам Алтман, „ неуместна “. Орбиталните центрове за данни са на години, а евентуално и на десетилетия разстояние от практическа реализация.
Международната организация по енергетика предвижда, че до 2030 година центровете за данни ще употребяват повече електрическа енергия, в сравнение с Япония употребява сега. Големите AI уреди изискват и милиарди литри вода за изстудяване на сървърите. На този декор орбиталните центрове за данни се показват като бързо решение, което ще разреши опазване на темпа на развиване на изкуствения разсъдък, като в същото време изнесе натоварването отвън претрупаните електроенергийни мрежи на Земята. Поддръжниците на концепцията акцентират непрекъснатата слънчева сила в космоса, вакуума като натурален „ нагревател “ и независимостта от наземната инфраструктура.
Проблемът е, че тази идея подценява по-голямата част от действителните разноски и въздействия.
Всеки детайл от сходно сателитно съзвездие – от изчислителния хардуер и слънчевите панели до солидните радиатори за изстудяване, би трябвало да бъде създаден на Земята и изстрелян в орбита. Според оценките на плана Suncatcher на Гугъл разноските за изстрелване би трябвало да паднат под 200 $ на кг – към седем пъти по-ниско от сегашните равнища, с цел да стане концепцията стопански жизнеспособна. Подобен предел не се чака преди средата на 30-те години на века.
Дори при спад на разноските, основни съставни елементи като устойчиви на радиация сървъри, орбитална информационна инфраструктура и технологии за обслужване в космоса към момента не съществуват в търговски мащаб.
Освен това орбиталните центрове за данни трансформират общоприетата ИТ поддръжка в комплициран галактически инженерен проблем. На Земята развален сървър може да бъде сменен за минути. В орбита това изисква комплицирани сервизни задачи или приемане на последователно утежняване на работата и загуба на вложения, които с времето се трансформират в галактически боклук.
Изгарянето на остарели спътници при навлизането им в атмосферата също не е екологично неутрално. Процесът освобождава железни частици в горните пластове на атмосферата, които могат да повлияят на ветровете, температурите и озоновата химия.
Преместването на центровете за данни в космоса няма да отстрани енергийните и емисионните проблеми на изкуствения разсъдък – то просто ще ги трансферира в система, която е по-трудна за наблюдаване, контролиране и декарбонизация. Според откриватели от университета в Саарланд цялостният витален цикъл на галактическите центрове за данни – от производството и изстрелването до употребата и извеждането от приложимост, може да генерира излъчвания, сравними или даже по-високи от тези на наземните уреди.
В допълнение, орбиталните центрове за данни ще се включат в така и така все по-пренаселената галактическа среда. Всяко ново сателитно съзвездие усилва риска от конфликти и парчета, които заплашват информационни, метеорологични и навигационни услуги. Масовото разрастване на сходни системи би ускорило натрупването на галактически отпадък и би влошило качеството на нощното небе.
Най-ефективният метод за справяне с енергийните потребности на изкуствения разсъдък остава на Земята – посредством декарбонизация на електропреносните мрежи, по-ефективни системи за изстудяване и по-разумно потребление на силата. Космосът не е директен път към решението, написа в умозаключение изданието.
Изчисленията в космоса несъмнено имат капацитет. При ясно дефинирани и характерни задачи орбиталните изчислителни мощности могат да подкрепят обработката на данни от наблюдаване на Земята, да поддържат далечни галактически задачи и да поемат задания, при които информацията се генерира и употребява непосредствено в космоса.
Но визията, че орбитата може да реши актуалните енергийни проблеми на образованието на AI модели, е, по думите на съоснователя на OpenAI Сам Алтман, „ неуместна “. Орбиталните центрове за данни са на години, а евентуално и на десетилетия разстояние от практическа реализация.
Международната организация по енергетика предвижда, че до 2030 година центровете за данни ще употребяват повече електрическа енергия, в сравнение с Япония употребява сега. Големите AI уреди изискват и милиарди литри вода за изстудяване на сървърите. На този декор орбиталните центрове за данни се показват като бързо решение, което ще разреши опазване на темпа на развиване на изкуствения разсъдък, като в същото време изнесе натоварването отвън претрупаните електроенергийни мрежи на Земята. Поддръжниците на концепцията акцентират непрекъснатата слънчева сила в космоса, вакуума като натурален „ нагревател “ и независимостта от наземната инфраструктура.
Проблемът е, че тази идея подценява по-голямата част от действителните разноски и въздействия.
Всеки детайл от сходно сателитно съзвездие – от изчислителния хардуер и слънчевите панели до солидните радиатори за изстудяване, би трябвало да бъде създаден на Земята и изстрелян в орбита. Според оценките на плана Suncatcher на Гугъл разноските за изстрелване би трябвало да паднат под 200 $ на кг – към седем пъти по-ниско от сегашните равнища, с цел да стане концепцията стопански жизнеспособна. Подобен предел не се чака преди средата на 30-те години на века.
Дори при спад на разноските, основни съставни елементи като устойчиви на радиация сървъри, орбитална информационна инфраструктура и технологии за обслужване в космоса към момента не съществуват в търговски мащаб.
Освен това орбиталните центрове за данни трансформират общоприетата ИТ поддръжка в комплициран галактически инженерен проблем. На Земята развален сървър може да бъде сменен за минути. В орбита това изисква комплицирани сервизни задачи или приемане на последователно утежняване на работата и загуба на вложения, които с времето се трансформират в галактически боклук.
Изгарянето на остарели спътници при навлизането им в атмосферата също не е екологично неутрално. Процесът освобождава железни частици в горните пластове на атмосферата, които могат да повлияят на ветровете, температурите и озоновата химия.
Преместването на центровете за данни в космоса няма да отстрани енергийните и емисионните проблеми на изкуствения разсъдък – то просто ще ги трансферира в система, която е по-трудна за наблюдаване, контролиране и декарбонизация. Според откриватели от университета в Саарланд цялостният витален цикъл на галактическите центрове за данни – от производството и изстрелването до употребата и извеждането от приложимост, може да генерира излъчвания, сравними или даже по-високи от тези на наземните уреди.
В допълнение, орбиталните центрове за данни ще се включат в така и така все по-пренаселената галактическа среда. Всяко ново сателитно съзвездие усилва риска от конфликти и парчета, които заплашват информационни, метеорологични и навигационни услуги. Масовото разрастване на сходни системи би ускорило натрупването на галактически отпадък и би влошило качеството на нощното небе.
Най-ефективният метод за справяне с енергийните потребности на изкуствения разсъдък остава на Земята – посредством декарбонизация на електропреносните мрежи, по-ефективни системи за изстудяване и по-разумно потребление на силата. Космосът не е директен път към решението, написа в умозаключение изданието.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ